Д-р Георги Боздуганов: Лакомията на стръвната кремълска мечка e заразно зло с вековни традиции
Д-р Георги Боздуганов:
Лакомията на стръвната кремълска мечка e заразно зло с вековни обичаи. Руският император стартира Първата международна война, събира голяма войска и се втурва да превзема Европа. През тези августовски дни преди 108 години, край незнайното градче Таненберг в немска Източна Прусия, имперските му войски търпят най-голямото проваляне за най-кратко време, в новата съветска история.
За няколко дни в ожесточената борба неговата 2-ра войска е на практика анихилирана — 78 000 убити и ранени, 92 000 пленени, и 12 000 съумели да избягат. Командващият военачалник Самсонов се самоубива, а началникът на английския общоприет щаб сър Айрънсайд дефинира разгрома с думите: " най-голямото проваляне, претърпяно от някой от воюващите по време на войната ".
След нови военни произшествия и две революции, царят губи главата си и новите комунистически управници капитулират на 3 март 1918 година пред България, Германия, Австро-Унгария и Османската страна. След още 23 години стартира междусъюзническата германско-съветска война. Армиите на Вермахта раздират руската територия и Чърчил предвижда, че войната на Източния фронт ще завърши до края на 1942 година Вероятно неговата прогноза щеше да бъде вярна в случай че интернационалната коалиция, водена от Съединените щати, не бе оказала колосална помощ за руския поврат.
През Северно море, Тихия океан и Иран вървят безкрайни конвои с всичко належащо за боеспособността на войските и оцеляване на популацията. Списъкът с доставките на оръжие, първични материали и храна е голям, само че най-малко един образец ясно демонстрира тяхната значителност. От Съединени американски щати са изпратени 15 млн. чифта войнишки обувки дружно с 400 хиляди камиона и джипове, които са задоволителни за напредване на най-малко 7 млн. души. Без тях червноармейците биха вървели към Берлин боси и пешком.
Същевременно Западните съдружници унищожават с бомбени килими немската промишленост и откриват нови фронтове в Италия и Франция. Хитлеровият Райх е погубен. Съветските хора избавят земята си, а сталиновите армии окупират източноевропейските страни с заричане за осъществяване на свободни избори и определяне на демократично ръководство. Обзет от пожелателно мислене, тежко болният американски президент Рузвелт наивно приема, че с аления гнет е свършено и източноевропейците ще " облагородят " комунистическия нрав.
Президентът умира и не съумява да види какъв брой е сбъркал. Без никаква признателност за оказаната избавителна помощ, в кремълските коридори висши партийни и военни дейци споделят следния относителен разказ за Съединените щати: " - тяхната стопанска система е в голям нечуван напредък, до момента в който нашата е потънала в съсипия - окаяна железопътна мрежа и пътища, дребен брой съхранени фабрики, които работят с техни машини и първични материали, опожарени села и поля, самун с американско зърно и вносни консерви (тоталният " трофеен " обир не покрива потребностите - б.а.) - те имат голяма, съвсем непокътната войска, а нашата е смазана от безсилие, с цели полкове от инвалиди - едноръки и язваджии - те имат атомна бомба — ние нямаме те имат стратегически бомбардировачи — ние нямаме те имат голям, свръхмощен флот - при нас са оживели шепа черу Питаме какв чакат. Ех, в случай че бяхме на тяхно място къде щяхме да стигнем… ".
Това е илюстрация на кремълската неизкоренима парадигма на агресията и за разлика от Рузвелт, колоритният американски военачалник Патън има вярна преценка: " … руснаците не почитат човешкия живот, те са кучи синове, варвари и хронични алкохолици " и прибавя: " Само ми наредете и ще изхвърля руснаците зад Вис ".
Патън не получава такава заповед и в източноевропейските страни е натрапен наказателен комунистически режим, траял д рухването на кремълската метрополия. Всеки опит за демократични промени неотложно е глобен: първо, със заклинанието за групова виновност и геройската мъртва маса: " Вие забравихте ли какъв брой милиона руски войни починаха за вашето избавление? " (перифразирано от Хитлер) - второ, със заклинания за социалистическа взаимност, която води по светлия път към комунизма - трето, с нахлуващи танкове, които съкрушават устрема за демократични промени и постановат следващо марионетно ръководство.
В Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не учат история, тя е заместена от военните легенди за " легендарная ", " могучая " и " непобедимая ", а по оперативна линия изучават опита на Андропов в смазването на революциите в Унгария и Чехословакия. " Империята на злото " рухна, само че демократичните промени последователно станаха заблуда и от централата в " Лубянка " изгря звездата на Путин.
Въведеният див олигархичен капитализъм обаче не се оказа цел за ново държавно устройство с гражданско общество, а средство за издигане на нов държател с искания за значимостта на Сталин и царското великолепие на Романови. С общителното подпомагане на канцлерите Шрьодер и Меркел, владетелят реализира две неща: - направи Европейския съюз подвластен от съветските доставки на горива и първични материали, - отделя част от всяко получено евро или $ за произвеждане на оръжие.
За вътрешна консумация актуализира старите идеологически способи: - възроди заклинанието за мъртвата маса, като разгласи украинците за нацисти. Това бе главен мотив за нахлуването в Украйна, с подклаждане на злоба в елементарните руснаци, всеки от които има най-малко един дядо, умрял във войната против Хитлер.
(Народ от нацисти, дал милиони жертви в същата война, който избра за президент евреина Зеленски със 73 % от подадените гласове?!). - остарялата комунистическа доктрина е несъвместима с придобиването на свръх скъпи парцели от прислужните му олигарси и е заместена с православието. Обстоятелството, че той и патриархът Гундяев са офицери от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), на които и през разум не е минавало да повярват в Христос, е досадна детайлност, ловко избягвана от послушните медии. - танковата опасност е сменена с по-модерна - хиперзвукови ракети прицелени против европейските градове.
Днес Путин е самичък — вместо могъщи съдружници има могъщи съперници и заканите няма да му оказват помощ. Изживява се за цар, само че не е учил за безумната случка на император Николай II, през 1914 година, с цел да си вземе поука. За да продължи с опустошаването на Украйна му трябват пари, доста пари, газови пари.
Трябва да възвръща понесените загуби и да устоя още 130 000 боеца на преди малко основаната нова войска. Главният въпрос е до каква степен нашият цивилизован свят ще бъде единен и съдбоносен с цел да каже " НЕ "! Да не се поддава на газов рекет и да одобри, че евентуално Европа ще би трябвало да преживее една студена зима. Години наред западноевропейският бизнес бе щедро захранван с на ниска цена " сирене в клопката за мишки " (по М. Тачър), а лекомислието постоянно има цена.
Научиха го по сложния метод и компании като БМВ и Мерцедес е добре да обмислят производството на тенекиени печки — ще трябват на тези, които ще цепят дърва на двора и ще се запасяват с кюмюр. България е най-слабо наранена - потреблението на газ е дребна и в хазната има задоволително средства за компенсиране на семействата и дребния бизнес, даже газът да се внася от Марс.
Назначеното от Радев държавно управление на " Газпром " рамене неистини от тв приемника, само че е длъжно да си дава сметка, че с всяка дадена пара за газ Путин създава оръжие, с което на следващия ден ще желае да ни превзема и убива Всеки, който се съмнява, да прочете още един път написаното за кремълския нрав и обичаи, и да гледа новините за Украйна. Защото Украйна не е земя някъде там.
Тя е границата, от която не можем да отстъпим. Границата, на която се борят нашите момчета и девойки. Полският президент Анджей Дуда е задоволително безапелационен: " Украйна води война освен за своята независимост и самостоятелност, а и за цяла Европа, която е длъжна да й оказва помощ с всичко ". А, " всичко " значи оръжие, оръжие и още съвременно оръжие. До успеха!
Лакомията на стръвната кремълска мечка e заразно зло с вековни обичаи. Руският император стартира Първата международна война, събира голяма войска и се втурва да превзема Европа. През тези августовски дни преди 108 години, край незнайното градче Таненберг в немска Източна Прусия, имперските му войски търпят най-голямото проваляне за най-кратко време, в новата съветска история.
За няколко дни в ожесточената борба неговата 2-ра войска е на практика анихилирана — 78 000 убити и ранени, 92 000 пленени, и 12 000 съумели да избягат. Командващият военачалник Самсонов се самоубива, а началникът на английския общоприет щаб сър Айрънсайд дефинира разгрома с думите: " най-голямото проваляне, претърпяно от някой от воюващите по време на войната ".
След нови военни произшествия и две революции, царят губи главата си и новите комунистически управници капитулират на 3 март 1918 година пред България, Германия, Австро-Унгария и Османската страна. След още 23 години стартира междусъюзническата германско-съветска война. Армиите на Вермахта раздират руската територия и Чърчил предвижда, че войната на Източния фронт ще завърши до края на 1942 година Вероятно неговата прогноза щеше да бъде вярна в случай че интернационалната коалиция, водена от Съединените щати, не бе оказала колосална помощ за руския поврат.
През Северно море, Тихия океан и Иран вървят безкрайни конвои с всичко належащо за боеспособността на войските и оцеляване на популацията. Списъкът с доставките на оръжие, първични материали и храна е голям, само че най-малко един образец ясно демонстрира тяхната значителност. От Съединени американски щати са изпратени 15 млн. чифта войнишки обувки дружно с 400 хиляди камиона и джипове, които са задоволителни за напредване на най-малко 7 млн. души. Без тях червноармейците биха вървели към Берлин боси и пешком.
Същевременно Западните съдружници унищожават с бомбени килими немската промишленост и откриват нови фронтове в Италия и Франция. Хитлеровият Райх е погубен. Съветските хора избавят земята си, а сталиновите армии окупират източноевропейските страни с заричане за осъществяване на свободни избори и определяне на демократично ръководство. Обзет от пожелателно мислене, тежко болният американски президент Рузвелт наивно приема, че с аления гнет е свършено и източноевропейците ще " облагородят " комунистическия нрав.
Президентът умира и не съумява да види какъв брой е сбъркал. Без никаква признателност за оказаната избавителна помощ, в кремълските коридори висши партийни и военни дейци споделят следния относителен разказ за Съединените щати: " - тяхната стопанска система е в голям нечуван напредък, до момента в който нашата е потънала в съсипия - окаяна железопътна мрежа и пътища, дребен брой съхранени фабрики, които работят с техни машини и първични материали, опожарени села и поля, самун с американско зърно и вносни консерви (тоталният " трофеен " обир не покрива потребностите - б.а.) - те имат голяма, съвсем непокътната войска, а нашата е смазана от безсилие, с цели полкове от инвалиди - едноръки и язваджии - те имат атомна бомба — ние нямаме те имат стратегически бомбардировачи — ние нямаме те имат голям, свръхмощен флот - при нас са оживели шепа черу Питаме какв чакат. Ех, в случай че бяхме на тяхно място къде щяхме да стигнем… ".
Това е илюстрация на кремълската неизкоренима парадигма на агресията и за разлика от Рузвелт, колоритният американски военачалник Патън има вярна преценка: " … руснаците не почитат човешкия живот, те са кучи синове, варвари и хронични алкохолици " и прибавя: " Само ми наредете и ще изхвърля руснаците зад Вис ".
Патън не получава такава заповед и в източноевропейските страни е натрапен наказателен комунистически режим, траял д рухването на кремълската метрополия. Всеки опит за демократични промени неотложно е глобен: първо, със заклинанието за групова виновност и геройската мъртва маса: " Вие забравихте ли какъв брой милиона руски войни починаха за вашето избавление? " (перифразирано от Хитлер) - второ, със заклинания за социалистическа взаимност, която води по светлия път към комунизма - трето, с нахлуващи танкове, които съкрушават устрема за демократични промени и постановат следващо марионетно ръководство.
В Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не учат история, тя е заместена от военните легенди за " легендарная ", " могучая " и " непобедимая ", а по оперативна линия изучават опита на Андропов в смазването на революциите в Унгария и Чехословакия. " Империята на злото " рухна, само че демократичните промени последователно станаха заблуда и от централата в " Лубянка " изгря звездата на Путин.
Въведеният див олигархичен капитализъм обаче не се оказа цел за ново държавно устройство с гражданско общество, а средство за издигане на нов държател с искания за значимостта на Сталин и царското великолепие на Романови. С общителното подпомагане на канцлерите Шрьодер и Меркел, владетелят реализира две неща: - направи Европейския съюз подвластен от съветските доставки на горива и първични материали, - отделя част от всяко получено евро или $ за произвеждане на оръжие.
За вътрешна консумация актуализира старите идеологически способи: - възроди заклинанието за мъртвата маса, като разгласи украинците за нацисти. Това бе главен мотив за нахлуването в Украйна, с подклаждане на злоба в елементарните руснаци, всеки от които има най-малко един дядо, умрял във войната против Хитлер.
(Народ от нацисти, дал милиони жертви в същата война, който избра за президент евреина Зеленски със 73 % от подадените гласове?!). - остарялата комунистическа доктрина е несъвместима с придобиването на свръх скъпи парцели от прислужните му олигарси и е заместена с православието. Обстоятелството, че той и патриархът Гундяев са офицери от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), на които и през разум не е минавало да повярват в Христос, е досадна детайлност, ловко избягвана от послушните медии. - танковата опасност е сменена с по-модерна - хиперзвукови ракети прицелени против европейските градове.
Днес Путин е самичък — вместо могъщи съдружници има могъщи съперници и заканите няма да му оказват помощ. Изживява се за цар, само че не е учил за безумната случка на император Николай II, през 1914 година, с цел да си вземе поука. За да продължи с опустошаването на Украйна му трябват пари, доста пари, газови пари.
Трябва да възвръща понесените загуби и да устоя още 130 000 боеца на преди малко основаната нова войска. Главният въпрос е до каква степен нашият цивилизован свят ще бъде единен и съдбоносен с цел да каже " НЕ "! Да не се поддава на газов рекет и да одобри, че евентуално Европа ще би трябвало да преживее една студена зима. Години наред западноевропейският бизнес бе щедро захранван с на ниска цена " сирене в клопката за мишки " (по М. Тачър), а лекомислието постоянно има цена.
Научиха го по сложния метод и компании като БМВ и Мерцедес е добре да обмислят производството на тенекиени печки — ще трябват на тези, които ще цепят дърва на двора и ще се запасяват с кюмюр. България е най-слабо наранена - потреблението на газ е дребна и в хазната има задоволително средства за компенсиране на семействата и дребния бизнес, даже газът да се внася от Марс.
Назначеното от Радев държавно управление на " Газпром " рамене неистини от тв приемника, само че е длъжно да си дава сметка, че с всяка дадена пара за газ Путин създава оръжие, с което на следващия ден ще желае да ни превзема и убива Всеки, който се съмнява, да прочете още един път написаното за кремълския нрав и обичаи, и да гледа новините за Украйна. Защото Украйна не е земя някъде там.
Тя е границата, от която не можем да отстъпим. Границата, на която се борят нашите момчета и девойки. Полският президент Анджей Дуда е задоволително безапелационен: " Украйна води война освен за своята независимост и самостоятелност, а и за цяла Европа, която е длъжна да й оказва помощ с всичко ". А, " всичко " значи оръжие, оръжие и още съвременно оръжие. До успеха!
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ